Национален парк „Пирин“

На югозапад от България в планинския район се намира запазен ъгъл Пирин. При създаването на националния парк беше поставена целта да се запази този уникален по красота и разнообразие регион. Започвайки от образуването си през 1962 година, територията за природозащита се е увеличила seven пъти и днес тук е забранено да се ловува, улови риба, отсече гора и да се извършва друга икономическа дейност. Географският парк е разположен между реките Струма и Места и главната част се намира на над хиляда метра надморска височина.

Пирин - това е една от най-старите планински системи в Европа, която е придобила окончателния си външен вид след последния период на заледяване. В границите на парка попадат над 50 мраморни и гранитни върхове с височина над 2500 м. Главният връх — връх Вихрен 2914 метра, заема трето място в списъка на най-високите планини на Балканския полуостров.

На територията на парка е прокарано голямо количество пешеходни маршрути, които са особено популярни сред туристите от пролетта до есента. През зимния сезон е отворен ски курорт с модерна инфраструктура. Областта е богата на карстови образувания, затова любителите на пътешествията по пещерите ще намерят за себе си необичайни места.

Съвременното име на планинската област е дошло при нас от времето, когато славяните били езичници. Главното божество било Перун, мястото на което е живял, е на самата най-висока планина Вихрен. Самият връх често е скрит в облаците, по-добро място за живеене на „божеството“ трудно може да се представи. Най-старото име е Юденица, но етимологията на тази дума все още не е проучена. По-разбираемо тези планини наричали тракийските племена „Орбелус“, което на съвременен език се превежда като „снежни планини“. По време на османското господство се утвърдило името Beri de, което предава мисълта на турски език за нещо основателно, което стои отдавна.

Какво е специалното в този паметник на изкуството? През времето на съществуването на дворцовия комплекс тук управлявали велики български монарси: Асен I, цар Калоян, Иван Шишман и много други велможи. Благодарение на внимателно проектираната инфраструктура, посетителите могат лично да проучат крепостните кули, основата на тронната зала, реставрираната сграда на българската патриаршия, а също и множество древни сгради и механични системи за оповестяване (камбани, които започват вечерното шоу за посетителите).

Специално за туристите в град Банско под управлението на администрацията на парка „Пирин“ е открит информационен център. Целта на този проект в рамките на програмата за защита на околната среда е да информира посетителите за безопасни маршрути и особеностите на защитената територия.

В комплекса е планирана стая за посетители, проекторна зала и постоянна експозиция с 20 информационни модула, възпроизвеждащи уникалната екологична система на региона. Центърът е построен в подножието на планината, което позволява на всеки, дори и на турист с малко време, да научи любопитни и важни неща за неповторимата дива природа, съхранена на територията на националния парк „Пирин“.

В националния парк под защита са повече от две хиляди диви животни, които обитават естествената си среда. Тук често може да се срещнат редки и внесени в Червената книга обитатели, например, запазената популация на сърни. Според някои данни, в момента броят им е 250 индивида.

Най-големите представители са кафявата мечка, елен, алпийски баран, муфлон и вълк. Има много зайци, лисици и други по-малки обитатели, включително множество гризачи. Зоолозите открояват 45 вида бозайници, от които в пещерите живеят дванадесет разновидности на прилепи. В планинските потоци, реки и езера се срещат шест вида риба.

Над 160 вида птици са намерили обитание по склоновете на планините в гъсти гори. Из цялата резерват се разпространяват няколко вида сови, соколи, подорлици, а също и балкански чучулиги, сапсани, скалисти поползни и шапчести синици. В отряда хищници особено се отличава белоглавият орел. Днес пиринските планини са едно от малкото места, където той е запазил своя ареал.

Националният парк е богат на растителен свят, който постепенно се променя по климатични зони. В долината на река Струма растат маслинови дървета и топлолюбива айва, а около заливите може да се срещнат лилии и орхидеи. Някои видове са ендемични и растат само в тази местност, към тях принадлежат примулите и включените в Червената книга пирински мак и еделвайс.

В основата на планините главно растат широколистни дървета, сред които преобладават бук, дъб и граб. В по-високите области лесът постепенно се променя на иглолистни видове, предимно бор, а още по-високо - хвойна, преминаваща в алпийски ливади.

Изюминката, която туристите се опитват да посетят, е "Байкушева мура" - бор на 1300 години. Тя е открита на височина 1930 метра над морското равнище през XIX век от лесничея Константин Байкушев. Дървото впечатлява със своите размери, височината е 26 метра, короната с диаметър 7,8 метра и ствол с обиколка 2,2 метра. Маршрутът може да се прокара от Банско до хижата "Бандерица", след което по пътечката 300 метра нагоре. Този вид босненска смърч (Pinus heldreichii) по възраст в България отстъпва само на дъба в село Гранит, който е 1650 години.

Самата структура на планините позволява на ручеите, спускащи се в седловини, да образуват "ледникови" езера (те са до 170 образувания). Големи и съвсем малки, напълнени с кристално чиста вода, те образуват уникална екосистема, присъща само за тази местност. Сред туристите са широко известни Бандериците, Валявиците, Василаците езера и любимата на почиващите Попова долина с дължина 6 км и широчина 3 км в центъра с голям водоем.

Река Бандерица започва от група езера с ледников произход, водата е идеално прозрачна, източникът и горното течение минават сред гранитни скали. На склонa на планината Тодорка на височина 2322 метра се намира първото в групата Жабье езеро. В него теоретично могат да обитават само земноводни, тъй като дълбочината не надвишава два метра. Следващата стъпка е на дванадесет метра по-долу, там се намира Дългото езеро, което понякога наричат Горния. На следващата тераса на двадесет метра по-ниско, място за любители на риболова – „Голямо“ или Рибно езеро. Наименованието се е утвърдило заради изобилието на риба, обитаваща водоема.

Недалеч от реката Бандерица се намира живописното Муратово или Хвойно езеро. В него се влива тесен поток, който спуска се по жлеба между Муратовата и Гроятската върхове и образува живописен залив, както и два удължени по форма полуострова. До водоема може да се стигне за не по-малко от час и половина пеша от хотел Вихрен, движейки се на юг.

Различни размери, скалисти брегове, причудливи форми и красиви пейзажи, може да се състави индивидуален пешеходен маршрут около езерата.

На брега на река Бистрица на западните склонове на пиринските планини, близо до гръцката граница се намира балнеологичен курорт Сандански. Двайсет хипотермални извора с повишена минерализация и различна температура от 42 до 81 градуса, се използват за лечение и възстановяване на здравето.

По-рано населеното място е наричано Свети Лекар, но от 1949 година градът носи името в чест на българския революционер Ян Сандански, погребан близо до града Мелник в Роженския манастир. Курортът се намира на височина 225 метра над морското равнище и е уникален със своя климат, зимата тук е мека, а есента топла и продължителна. Самото населено място е под защита на околните планини и затова няма силен вятър. Дори зимата в слънчев ден може често да се срещнат любители на слънчевите бани.

Курортът е подходящ и за активна почивка, която може да се комбинира с процедури в санаториумите. Организирани са пешеходни разходки в планината, велопоходи, има възможност да се кара на катамарани в парка. Посетете паметниците на Спартак, Тодоров, Яворов, а също и епископския храм, гробницата-мавзолей на римския велможа, раннохристиянския комплекс и водопада над река Бистрица.

Банско – това е съвременен център за зимни развлечения, разположен по склоновете на Пиринските планини на височина 936 метра над морското равнище. За любителите на спорта са оборудвани спускания, предназначени за начинаещи и професионалисти. По протежение на ски трасетата работят лифтове. През 2020 година тук се проведе Световната купа за жени по състезателно спускане и супергигантски слалом.

В града е широко развита туристическата инфраструктура – голямо количество хотели, апартхотели, механи, ресторанти и заведения за бързо хранене. До курорта е лесно да се достигне с автомобилен и железопътен транспорт.

Работи дом-музей на Николай Вапцаров, а също и исторически музей, където можете да научите за родината на народния просветител Паисий Хилендарски и актрисата Магда Колчакова. През лятото се канят гости на джазов фестивал, а в късната есен се провежда биенале, посветено на планинското кино.

Пиринският национален парк привлича туристи с гледки на дива природа, интересни пешеходни маршрути, untouched растителност и животински свят. Може да се комбинира активен отдих със санаторно лечение или спускане на ски. Освен пешеходните разходки, достъпно е карането на планински велосипеди и конни пътувания, улов на риба и гмуркане в пещери. Голямо количество паметници, музеи и исторически места, запазени от античността.