Паметникът "Альоша" е един от най-известните военни паметници в Източна Европа. Историята на войника Алексей Скурлатов, който стана прототип на паметника, може да се чуе в едноименната песен "Альоша". До 1989 г.Тя е химн на Пловдив, а самият паметник и до днес остава визитна картичка на града.
Описание
Паметникът се намира в Пловдив на хълма Бунарджик (наричан още "Хълм На Освободителите"). На същата височина през 1881 г.при Александър 0 е поставена композиция на руски войници, защитаващи България от турските войски. Така на Бунарджика може да се проследи историята на отношенията между българския и руския народ през времето.
- Паметникът "Альоша" се намира на самия връх на Бунарджика. Височината на хълма е 108 м, 100 стъпала водят до пиедестала. Пътят минава през зелен цъфтящ парк и води до наблюдателна площадка с изглед към Пловдив.
- В различни източници размерът на паметника е различен. Всъщност височината му е 17,3 метра.
- Фигурата на" Альоша " е 10, 80 м, той гледа на изток. В ръцете му е ППШ (автомат Шпагин), чиято муцуна е насочена надолу. Това оръжие беше основното в руската армия по време на Втората световна война.
- Пиедесталът, на който стои фигурата, е около 6 м.украсен е с два барелефа, изобразяващи война и победа.
- Паметникът е разположен така, че да се вижда от почти всяка точка на Пловдив.
Хълмът Бунарджик има дълга история. Още през 3-4 век пр.н. е. д. по времето на Древна Гърция фигурата на Херкулес е стояла на върха му, а храмовият комплекс е бил разположен отдолу.
На източния склон е намерен древногръцки некропол, който по-късно се превръща в турско гробище.
История на паметника
-
1947 година
Жителите на Пловдив излязоха с предложение да почетат паметта на руските войници. Създаден е обществен инициативен комитет, който обявява конкурс за проекти за създаване на паметника.
-
1948 година
В конкурса участват 10 проекта, но вниманието привлече два от тях — "Победа" и "червен герой".
-
1950 година
Архитектите имаха една година да развият идеята си. Когато дойде времето, беше избрана скулптурната група "червеният герой". Състои се от три елемента. Оформлението му в настоящия размер беше инсталирано на Бунарджик, но след това видяха, че композицията се губи на фона на небето. Така беше решено да се остави само една фигура на воин.
-
1957 година
Тържественото откриване се състоя на 5 ноември. От този ден до сега те идват при "Альоша", за да отпразнуват дипломирането или сватбата си.
Съветските космонавти, включително Юрий Гагарин, дойдоха да видят паметника. Смята се, че всеки от тях е засадил смърч до паметниците. Така се появи Алеята на астронавтите.
Кой е прототипът на "Альоша"?
Официално паметникът е посветен на неизвестния руски войник, но хората го наричат Альоша и много други военни пиедестали в България.
Според легендата войникът Алексей Сергеевич Скурлатов възстановява връзката между Пловдив и София. По време на тази операция той се сприятелява с работника на телефонната станция Методи Витанов. Когато започва създаването на паметника, Методи дава на архитекта снимка на своя приятел Альоша и майсторът работи върху това изображение.
Вярно ли е, че са искали да съборят паметника?
За съжаление, да. В края на 20-ти век вълна от десоветизация обхвана Източна Европа. За 7 години имаше 3 опита за разрушаване на паметника:
-
През 1989г
Няколко нощи местните жители дежуриха около паметника, за да предотвратят разрушаването му.
-
През 1993г
Паметникът е съборен по инициатива на кмета на Пловдив. Обществени организации застанаха в защита на паметника
-
През 1996г
В решението на този въпрос се намеси Върховният съд на България. Той постанови, че паметникът на руския войник е културно наследство и не може да бъде демонтиран.
Как да стигнем до паметника?
До него има автобуси по маршрути №1, №6, №9, №26, №99. Също така влакове КПВ и ПВ.
Ако не се съсредоточите върху номерата и имената на маршрутите, всеки транспорт, който минава по булевард Руски или по улица Никола Петков, ще свърши работа.
С личен транспорт или с такси можете да стигнете до паметника за около 10-15 минути от всяко кътче на Пловдив.
На територията на самия хълм няма да е възможно да се придвижвате с кола, тъй като Бунарджик е под защитата на градската управа и се счита за резерват. На територията му също не можете да разхождате кучета, да карате колело, да разкъсвате растения и да изхвърляте отпадъци.