Пещера Магура България

Пещерата е била обитавана през различни епохи и всяка от тях е оставила своя отпечатък. Тук могат да се видят праисторически рисунки, останки от глинени съдове и старославянски надписи. Днес пещерата се използва не само като туристически обект, но и като изба за съхранение на вино и пенливо вино „Магура“.

Пещерата се намира във варовиков хълм на 461 м надморска височина. По време на обиколката посетителите слизат на дълбочина до 56 м. Вътре има 4 галерии и 6 зали, като височината на сводовете достига 27 м.

Работно време

Описание на залите

В Магура има няколко зали. Най-голямата е първата, наречена Триумфална зала. Тя е дълга 128 м и широка 58 м, а височината на свода достига 28 м — приблизително колкото девететажна сграда.

В южната част на залата се е образувал голям наносен конус, по който са изградени каменни стъпала към дъното. Сред пещерните образувания особено интересни са сталагмитите „Сините куполи“, разположени в северозападната част.

Тук са открити основи на жилища, сечива като ножове и стъргалки, накити и пещи. Намерени са и керамични съдове. Жилищата са били изграждани от дървени колове, забивани в глинения под през около 25 см, преплитани с пръчки и измазвани с глина. За покрив е служел естественият скален свод. Открити са и огнища, както и места за съхранение на пепел и въглени.

В пещерата са намерени и кости от домашни животни, елени, сърни, диви кози и пещерни мечки.

Бившата Галерия на прилепите с площ 2 800 м² днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и е превърната във винарска изба „Магура“. Тук отлежават висококачествени пенливи и червени вина.

Следващата зала се нарича „Руините“. Тя е с площ 2 800 м², дължина 85 м, ширина до 68 м и височина до 27 м. Дъното е покрито с големи скални блокове, паднали от тавана и стените.

Напречният профил на залата е асиметричен — югозападната страна е по-полегата, а североизточната е по-стръмна. В южната част се намира участъкът „Стрелбището“, който се спуска надолу. През 1943 г. партизани от отряда на Георги Бенковски са упражнявали стрелба по пламъка на свещ, поставена върху сталагмит.

Западният край на Стрелбището се свързва с Галерията с рисунките, която първоначално върви от североизток към югозапад, а след това променя посоката си от югоизток към северозапад. Накрая се оформят три по-малки зали: Залата на слънцето, „Глинените гърнета“ и Залата на мрака. Този пещерен коридор е дълъг 240 м, има площ 3 750 м² и достига максимална височина 24 м.

Именно в този коридор се намира най-голямото богатство на Магура — оригиналните праисторически рисунки, които са сред най-впечатляващите образци на първобитното изкуство на Балканския полуостров.

В Галерията с рисунките и Залата на слънцето са запазени над 100 изображения, направени с прилепно гуано. Те представят схематични човешки фигури, трудно разпознаваеми животни и различни знаци — буквоподобни символи, прави и зигзагообразни линии. Най-добре запазени и най-впечатляващи са сцените на танц и лов в т.нар. Култова зала. Смята се, че рисунките са от ранната бронзова епоха.

Рисунките в Магура са ценен паметник на живота на древните хора в този район.

Залата на сталактитите е една от най-големите в пещерата. Площта ѝ е 3 640 м², дължината — 92 м, ширината — до 52 м, а височината — 16 м. Варовиковият пласт над залата достига дебелина 126 м. Най-впечатляващите образувания са Големият и Малкият сталактон. Големият сталактон е висок 20 м и има обиколка 12 м.

В източната част залата е сякаш „оградена“ от огромен скален блок с размери 19 × 24 м, паднал от стената и тавана. Това показва, че срутването е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за залата са и сталагмитите „Двамата братя“. По дъното са разпръснати едни от най-големите скални блокове в цялата пещера.

Следващата зала е дълга 11,4 м и има диаметър 6 м при основата. Тя носи името „Падналият бор“ — на едноименния паднал сталагмит.

Интересен е и сталагмитът „Драконът“, висок до 2,6 м. Най-северната част на залата е най-ниската точка на Магура — 50 м под входа.

Следва залата „Тополата“, дълга 121 м и широка до 35 м. Сред големите и малките скални блокове на дъното се издига тънкият сталагмит „Тополата“, висок над 6 м.

В южната част на залата се издига отвесната „Стена на плача“. Тя завършва с широка тераса, увенчана от малки красиви сталагмити, които образуват композицията „Багдад“. Покрай терасата има речни камъчета.

Тронната зала е богато украсена с пещерни образувания, сред които най-красиви са Тронът, Медузата и Вкамененият водопад.

Санаториумът е бил преустроен във временна болница за лечение на хора с астма.

Опитите с пациенти, проведени през летата на 1974 и 1975 г., дават добри резултати. Благоприятните природни условия — липса на алергени, чист въздух, постоянна температура, подходяща влажност, шумоизолация, йонизация и специално осветление — създават много добра среда за хора с астма. Пациентите съобщават за значително облекчаване на дишането и подобряване на общото състояние.

Пещерата определено си заслужава посещението от всеки, който се впечатлява от красотата на подземния свят.

Как да се облечете?

Температурата в пещерата е около 12 °C през цялата година. Затова дори през лятото е добре да носите по-топло яке. Най-подходящи са туристически обувки, с които да се движите удобно по изкачванията и спусканията. Полезни могат да бъдат и ръкавици и фенерче.

Как да стигнете?

От София пътят отнема малко повече от 3 часа (190 км). Тръгнете на север през село Гинци. След това, без да влизате в Боровица, поемете наляво към Долни Лом. Продължете през Ружинци до Димово. Оттам до пещерата има по-малко от 15 км на запад.

От Бургас маршрутът е значително по-дълъг — около 575 км. Пътуването с автомобил отнема приблизително 6,5 часа. Тръгнете на северозапад и преди Ветрен завийте наляво. Продължете на запад, като Ямбол остане отляво, а Стара Загора — отдясно. След като подминете районите на Пловдив и Пазарджик, се насочете на северозапад към София. Минете по източната страна на столицата и на излизане от града на кръговото движение завийте наляво, на югозапад. След това вземете втория завой надясно към Костинброд. Оттам се включвате в същия маршрут от София към Магура.

Какво има наблизо?

Само на няколко километра се намира Рабишкото езеро — най-голямото вътрешно езеро в България. Площта му е 3,25 км², а дълбочината — 10–15 м. Това е приятно място за отдих сред природата и къпане в сладка вода.

Може и да се лови риба. В езерото има толстолоб, амур, щука и сом.

Белоградчик се намира на 22,5 км от пещерата. За да стигнете дотам, върнете се по същия път към Кладоруб и завийте към река Салашка. След 7 км завийте наляво, а след още 8 км ще бъдете в Белоградчик.

Една от основните забележителности на града е Белоградчишката крепост.

Началото на крепостта е поставено още по времето на Римската империя, което я прави една от най-старите в България. Архитектурата ѝ е необичайна: изкуствени стени са изградени на северозапад и югоизток, а от останалите страни естествена защита осигуряват Белоградчишките скали.

Крепостта многократно е преминавала от едни владетели към други, затова в нея се преплитат османски и европейски архитектурни влияния. Последното ѝ участие във военни действия е през 1885 г., по време на Сръбско-българската война.

Крепостта е разделена на три двора. Днес първият представлява предимно хълмисто открито пространство с красиви гледки. Във втория могат да се видят останки от стари постройки — някога тук е имало мелници и къщи на важни личности. През третия двор се стига до скалните стени, откъдето се открива впечатляваща панорама към района.

Скалните образувания в района са изключително необичайни и впечатляващи. Смята се, че причудливите им форми са резултат от морето, което някога е покривало тази територия. Някои скали достигат 200 м височина и имат различни оттенъци — от жълто до червено.

Крепостта и скалите са използвани като снимачна площадка за филмите „В търсене на капитан Грант“ (СССР), „Дон Кихот се завръща“ (Русия/България) и „Пепел“ (Полша).

Пещера Магура дава възможност да надникнете в един скрит подземен свят. Екскурзоводите разказват много любопитни факти за самата пещера и за хората, чийто живот през различни епохи е бил свързан с нея. В околностите също има много интересни места, така че районът заслужава повече време за разглеждане.