Пещера «Дяволското гърло»

Целта на нашето пътуване — пещерата и подземния водопад "Дяволското гърло", до които трябва да се стигне по живописен път през Триградското ждрело. На разстояние от една половина километра от Триград или 17 км от Девон, се намира паркинг за автомобили и вход за екскурзии. Самото пътуване сред скалите заслужава отделен разказ. Но сега това са допълнителни декорации към главното действие, спускането към най-големия подземен водопад на Балканите.

Откъде произлиза името на пещерата и какво общо има с врага на човечеството, дявола, може да се само да се правят предположения. Първата версия, която разказват на всички, е, че естественият вход прилича на устата на страшно създание. Вторият вариант е по-мистичен, ако се вгледате, контурите на стените в основната зала имат определен силует, към който вашата фантазия може да добави всякакви инсинуации, включително и образа на дявола. А добавете шума, който създава падащата вода, мрака и ефекта на затвореното пространство, тук не само „нечистият“ ще ви се стори.

В България подобни обекти наричат с красивото словосъчетание – природен феномен. И наистина – това е уникално място, тук има какво да се види! В Триградското ждрело има много различни пещери, но не всички могат да се посетят с обикновена екскурзия. Например, точно срещу се намира Харамийската пещера, но достъпът до нея е възможен само при наличие на специално алпинистко оборудване и в придружение на инструктор. За посещение на «Дяволското гърло» не е необходимо специално оборудване.

На входа ви ще ви чака гид, който ще ви съпровожда по време на движението. Следвайте неговите препоръки, особено що се отнася до изкачването и субординацията по време на преминаването. Без съпровождащ входът е забранен, за час ще преминете целия маршрут. В посещението на пещерата са представени два графика: летен и зимен. Лятото от април до октомври вратите са открити от 10:00 до 17:00, а в останалия период от годината, времето за екскурзии е съкратено до 16:00. Възрастният билет струва четири лева, за студенти (ученици) при наличие на удостоверение два лева. Децата до седем години влизат безплатно. Ако пътувате група, можете да постигнете отстъпка за входния билет. Лятото посетителите трябва да се погрижат за допълнителни дрехи, навън може да бъде над +30 градуса, а вътре в планината през цялата година стабилно се поддържа +8.

Ще ви предложат да преминете по маршрута до главната част, през изкуствена галерия с дължина 150 метра. Това не е най-забележителната част от пътуването, някои се оплакват, че след ярката дневна светлина, тя не е достатъчно осветена. Но това, напротив, ще помогне за свикване с обстановката, която царува вътре в огромната каменна пещера. Струва си да се отбележи, че в тази пещера са инсталирани всички необходими ограждения и парапети по стълбите. По маршрута има многобройно осветление, което е напълно достатъчно, но срещу размерите на вътрешния обем, то се губи. Ето защо не на всички посетители се удава да направят качествени панорамни снимки. Това е едно от най-оборудваните за туристи места в България.

Веднага щом влезете в Бучаща зала, ще изпитате непередаваеми усещания! В затвореното помещение звучи силен грохот от падаща вода. А размерите не по-малко удивителни, главният зал сравняват с Софийския катедрален патриаршески събор. А той е с височина до 53 метра и площ малко над 3 000 квадратни метра. Смята се, че в него едновременно могат да се намират до 5 000 души. Утвърдило се е, че съборът напълно ще се побере в главния зал, в който и се провежда екскурзия. А колко още зали, никой не казва. Цялата система от гротове и пещери до наши дни не е изследвана. Изходът (а в действителност, това е природен вход), може да изглежда като истинско изпитание за неподготвени физически туристи. Необходимо е да се преодолеят 301 каменни стъпала, но който не е готов да го направи, гидът ще предложи да се върне през изкуствен тунел.

Триградската река плавно влиза в пещерата, където пада с силен грохот от височина 42 метра. Интересно и необяснимо е как водите на подземния водопад изчезват в своеобразната сифон-галерия на 400 метра от входа на пещерата, за да се появят отново в друга съседна пещера, наречена „Дирник дьявола“, която на български звучи като „Опашка на дявола“.

Преди да излезе на повърхността, водата изминава разстояние от сто петдесет метра. Забелязано е, че предметите, хвърлени в реката, по-нататък не се появяват. По различни начини се опитвали да проверят какво се случва в дълбочината, но точен отговор няма до сега. Известни са дори жертви сред водолази, които сами са се потопили и не са се върнали. Сега това е категорично забранено. Смята се, че този участък преминава през система от подводни гротове и тунели, водата преминава през него за около час и половина.

Клубове на спелеолозите от цяла България организират експедиции с лодки против течението на подземната река. Звучи екстремно и забавно, нали?

Непосредствено пред входа на Разярената зала се намира изсечен в скалата образ на дяволска глава. Това е явен новодел, но туристите го харесват и усилено го снимат, все едно изображението е дало име на пещерата. Няколко крачки напред и ще се окажете пред величествения подземен водопад, от който дъхът ви буквално ще спре. В огромната грот ще видите изсечена в скалата фигура на античен човек в цял ръст, всички си мислят, че това е Орфей от легендата за слизането в царството на Хадес, който търсел любимата си Евридика.

Недалеч от изхода е издълбан в скалата малък грот с «целебен» източник и изсечен миниатюрен алтар с фигура на «богородица». И не е важно, че езическият мит няма нищо общо с християнството. Нужна е вълнуваща история за нещастна любов, и тя вече съществува. Как да не хвърлиш монетка тук, за да се върнеш или за любов? Няма никого, когото интересуват детайлите, важното е красиво и мистериозно.

Има няколко легенди, които не могат да не възникнат около такъв обект. Както бе споменато по-горе, предметите, попадайки в подземната река, не се връщат по течението. Бурната фантазия обикновеният факт представя в мистериозна светлина. Например, как в древността красиви момичета са били хвърляни в устата на ненаситното чудовище (река) и те са изчезвали завинаги. Ясно е, че няма достоверни свидетелски показания. Но звучи завладяващо, в съответствие с атмосферата.

Качвайки се по стълбите към изхода, постепенно на фона на грохота вървиш към слънчевата светлина. Този ефект се интерпретира в легендата за Орфей и Евридика. От подземното царство той трябваше да се изкачи и да изведе любимата си, но не можеше да се обръща. Затова господарят на „тъмното“ царство Хадес отново го затвори при себе си и не му позволи да се върне. Отново красива история за нещастна любов.

Още един вариант на легендата за подземния водопад идва от времето на тракийските племена. Те смятали, че водите на реката изчезват под земята и отиват в вечността, затова ако повториш нейния път, ще придобиеш безсмъртие. Телата на вождовете били изпращани по последния път, хвърляйки ги в грохочещата вода.

Правим заключение за себе си: пещерата „Дяволското гърло“ — място с интересна история, в което има какво да се види и където може да се получат незабравими емоции!